Вчера върнахме времето. С един час назад. Назад!

Вярно, починахме си. Починахме! Пак се поуспахме. Поуспахме! Това отдавна ни създава удоволствие.

Вчера направихме правилния избор. По съвест. Май само едната съвест ни оставиха. Или така ни карат да мислим. Гласувахме против. Против комунистите, против финансовата глобализация, против тройната коалиция, против мюсулманския фундаментализъм, против мафията, международния тероризъм. Ние тези понятия ги знаем. Наясно сме с всичко, с което ни тъпчат медиите.

Понеже сме „плюли в тази орисия” се предадахме в нечии ръце. Ние обичаме силните ръце. Обичаме някой да ни погали и успокои, като татко. Обичаме някой да сложи ръка на рамото ни, да ни излъже. Ние, децата на Държавата. Електоратът! Човешкият ресурс! PR-обектите. Потребителите.

Имаме си нов Татко.

Пъдарят на двама царе е вече истински Цар.

Вся власть Советам!

Дадохме я с удоволствие. Властта е сложно и разтегливо понятие, нека с нея се занимава някой друг. Тя е мръсна работа, защо ние да си цапаме ръцете. Сега чакаме пак „да ни дадат”. Ние не можем да си вземем. Удрят ни през ръцете. Пуснаха маслини, дадоха ни кредит, не ни пенсионираха. Те нас. Ние умеем да пускаме молби, за които да получаваме мълчаливи откази. Не ни дадоха ракия на такъв празничен ден, на който си пожелавахме „Весели избори!”

Днес е Хелоуин. От всички светии остана един. Със събрани длани на бузите си и поглед на теле. Тази снимка я имат повечето от нас. Свръхестествеността му вече личи и в страха ни, и във възхищението ни.

Новият Татко взе изпълнителната, законодателната, президентската, местната, медийната власт. Ние му я дадохме. Квотата за съдебната му е в десния джоб, за прокуратурата – в левия. Разкази „от единия и другия джоб”.

Строим магистрали, както направи един през 33-та година. После по тях минаха танковете. Сега танкове нямаме. Ще минат последните ешалони на финансовата глобализация. Трябва да удовлетворят и последните ни потреби, които ни насадиха. Казват, че в Държавата са останали още някакви пари.

Спете спокойно! Татко е до вас!

Утре ще асфалтират лунната пътека. Вече ще сме готови да тръгнем по нея без да се препъваме. А там, зад хоризонта е онова, което чакаме отдавна.