Днес е Архангелова задушница. Мъжка, Голяма задушница. Задушница или Одуши означава спомен (помен) „за душите” на починалите. Актът на дарение (за Бог да прости) е еквивалентен с жертвоприношение. Да се жертва нещо свое, в името на  нещо свещенно. В съвременността пропускаме акта на отнемане на живот при жертвата (ритуално убийство, колене), поради понятни причини. Остава ритуала, това, което е еднаквото и което ни свързва с миналото, самата традиция, с идеята да е попила, запазила и разпространила мъдростта на миналото. Но самата жертва е връзката между двата свята, нашия и „Онзи”, на който не смеем и да споменем името му, както е и непроизносимо името на Бога. Поменът, мисловният акт на зачитане и дарението правят връзката между земната и Небесната църква. Защото Църквата е храм, олицетворение, символ на душата, човешката и онази първичната на Бога. Жертвата в сегашния свят има практическия смисъл да се лишиш от нещо свое, свидно. Лишаването от вещ в нашето общество е особено силен и болезнен акт, пред вид комерсиалността му и потребителския характер на нашите разбирания.

Популярно всред нас е и „да полеем” за Бог да прости. Във връзка с това има една притча. Там, Горе, в Горния Ерусалим, Рая, Седмото небе, Едем, всеки, който пристигне по милостта и благоволението на Съдията се чувства уютно, щаслив е и е обграден с изобилие. Но там има само една чешма, „Райската чешма”. Проблемът е, че през кайнака й протича само толкова и това, което ние тук сме отлели за Бог да прости.

Мир и вечен покой на мъртвите.

А на нас вяра и памет.

Моят сайт  sites.google.com/site/lyutoff2/home