Навремето Байдън нарече Путин „убиец“ и „човек без душа“.

Подобно изявление винаги в историята е било  предпоставка за горещ конфликт (макар и локален), но явно Путин е съхранил хладнокръвието си. Тогава си помислихме, че тази реакция на американския президент  е следствие от психическа неустойчивост и дори безсилие, породено от психологическите състояния и изменения от възрастта ( той, все пак, е човек със заболявания, три пъти пада докато се качваше на самолета, но човещината не позволява да го засягаме на тази тема.)

Но след настоящото развитие на нещата се оказа, че това човече следва определен протокол на тактически действия по този начин – предизвикателство, опонентът му да направи първата крачка.

Още миналия век, когато Горбачов подписа едни документи със стария Буш (на практика това беше подпис за капитулация в Студената война), двете свръхсили се бяха договорили НАТО да не се разширява по посока на Руската федерация и дори бившите „Варшавски“ държави да не реализират членство. Тогава Русия беше на колене: разпаднат Съюз, неяснота къде ще попаднат ядрените оръжия, сериозна икономическа криза. Тогава за президент беше поставен алкохолика Елцин, като повод - герой от проваления пуч, на практика – техен човек. Тогава държавата съвсем се разгради и се извърши преразпределение на наличното богатство.

В Руската федерация и в повечето от бившите соц. Страни по познат нам начин се създаде олигархия. Съгласно всички теории, олигархия съществува тогава, когато има сериозна корупция и е познат начин за овластяване и обогатяване на определи кръгове – силни на деня. Това се превръща и в първоначално натрупване на капитала (чували сме за куфърчетата с пари у нас и т.н.)

От друга страна съществуват два вида олигарси – Консервативни и Неолиберални (наименованията са достатъчни в случая, да се разбере същността).  Предвид  Неолибералната доктрина на САЩ в Русия се толерираха точно тия олигарси. Но опозицията между двете групи остана, въпреки че за първите се създадоха условия за доминация.

Самата Доктрина не е от вчера. След като през  70-те години на мин. век ръстът на работната заплата в САЩ рязко спадна, ресурсите в световен план намаляха и се създаде опасност за запазването на т.нар средна класа – локомотивът на демокрацията и социалната устойчивост и справедливост в това общество, съвременните мислители избраха Неолибералния глобализъм.

Що е това: на практика това се оказа смъртта на капитализма – онзи познатия.

Идеята е: локалният капитал да стане световен; държавата да бъде заменена от финансови и индустриални  корпорации; да се ползва евтината работна ръка на третия свят; да се увеличи пазара, чрез създаване на нови псевдо-необходимости. Един от начините е развиването на технологиите и достигането им до масите. Представете си една социална мрежа какъв клъстър от хора в света обхваща и я прави лесно манипулируема.

За да се извърши това трябва да се умаловажи и прекрати значението на етноса, семейството и религията (основно християнската).  Ето къде е червената нишка на джендърството и атаката към православната църква.

На практика се реализира старата комунистическа идея за прекратяване необходимостта от държавата на определен етап, а този Неолиберален модел не е много по-различен от лениновия  Империализъм.

Забележете и проверете сериозните източници (основно тези, които се издават на хартиен носител – Фукуяма, Сорос, Кисинджър, Бжежински и др; не всички оправдават тази система, но поне я описват и разясняват, а за практическото и реализиране вече не е трудно да се досетим, като се огледаме в нашия свят). Това НЕ Е теория на Конспирацията и е твърде различно от „Протоколите на Цион“, следите от прелитащите самолети, ваксините с чипове на Бил Гейтс и т.н.

За да се изпълни тази парадигма светът трябваше да се превърне от БИПОЛЯРЕН в ПОЛИПОЛЯРЕН (Бжежински). Това се изпълни след  ПЕРЕСТРОЙКАТА. Властовите полюси се увеличиха в лицето на САЩ, Китай, все още Руската федерация, Иран (и Сирия), донякъде Турция и м.б някои спорни места. Трябваше САЩ да партнира с някои от полюсите и да ги опозиционира към други, с цел на тотален доминант. Китай трябваше да стане враг на Русия (Кисинджър), но след икономическия бум нещо не се получи.

Най-важното в случая е, че след смъртта на Елцин, се очакваше, че Путин ще продължи неговия курс. Но не се получи. Путин, колкото и да не се харесва на мнозина, започна курс на възстановяването на Русия, като сериозен геополитичен полюс и то много успешно. Дълго и трудно премести икономическата власт към КОНСЕРВАТИВНАТА олигархия.

Тогава Китай стана враг на САЩ. Опитът чрез Ислямска държава да се укротят непокорните арабски държави също не успя. Путин влезе бързо в Сирия и арабската пролет не успя, както в Либия. След като се оказа, че в Ирак не е ползвано химическо оръжие той стана бреме и един разграден двор в Азия. Сценарият не можа да се приложи към Иран.  Ердоган, падишахът на една НАТО-вска държава, успя да се споразумее с Путин, дори купи руско оръжие  и САЩ не успя да направи Кюрдска държава, вклинена в Близкия изток.

Затова:

Споразуменията с Горбачов бяха забравени. Започна териториално пълзене към границата на Русия.

Първо бившите соц. Държави станаха членове на НАТО.

После – Майданът в Украйна, потдържан от ЦРУ. Не може Белият дом да не е предвидил окупацията на Крим – единствения излаз на Русия към Черно море. Бих добавил Белорусия, а сега Казахстан.

Сега, аз лично съм убеден, че Байдън иска Путин да влезе в Украйна. В международен план по-лесно се работи, когато имаш готов агресор.

Така че, да се върнем към началната теза:  предизвикателството от страна на Байдън, чрез обидата към Путин, въобще не бе случайно, а демонстративно предизвикателство – покана за дуел.