„Не съм имал истински приятели. Аз се пазя от приятелството. Аз се страхувам от приятелството.”  пише Наум Шопов в автобиографичната си книга „Личен разговор” (изд. „Сиела”, С. 2010 г.) и има предвид, че и в най-близкия човек има нещо подло. Разочарован ли си отиде човекът Наум Шопов от живота? Вероятно да, от този живот, в който го натикаха напоследък и от който искаше да избяга, чрез самоубийство. Разочарован ли си отиде артистът Наум Шопов от живота? Едва ли. Той беше винаги различен, винаги блестящ, винаги обаятелен. Той правеше живота с неуспоримия талант на майстор и творец. Той от „Цар и генерал”, той от  „Иконостасът”, той от „Инспекторът и нощта”, „Няма нищо по-хубаво от лошото време”, Топло”, „Вилна зона”, той от живота на театъра и театъра на живота.

Един по един си отиват от нас ветераните…  а с тях и златния век на българския театър и кино.

Поклон!

Личен блог: http://alexlyutoff.blogspot.com/