2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Опитната постановка е обичайна. В основата си е генератор на случайни събития, чрез статистическо регистриране на радиоактивен разпад. Излъчването се регистрира от обичаен Гайгер-Мюлеров брояч, такъв, какъвто има в джоба си всеки служител на АЕЦ. По-особеното е нататък. Когато броячът получава импулс, в електронна система, свързана с него възниква събитие с два възможни изхода, ДА или НЕ, нула или единица, наличие или липса на сигнал, точно като при подхвърлена монета. Ако генераторът е случаен, то с многото опити ще достига до равните вероятности 50/50% .
В резултат от въздействието на медиуми с психокинетични способности се получило, че едно състояние се появявало по-бързо от другото. Вероятността за този резултат съставлява 10 милиона към едно! Изводите, които Шмид е направил, са че при психокенезата не произтича никакво предаване на енергия, а само на „информация”, така че случайните събития започват да протичат като преднамерени и не се подчиняват на известните закони за разпределение на случайностите (примерно Гаус, Бозе-Айнщайн, Ферми-Дирак и прочее).
Този експеримент е сериозен скок в „отвъдното”, което не се явява като никакво отвъдно, а нещо присъщо, но непознато. Един от натрапващите се изводи е една непрекъснатост между материта и съзнанието, което освобождава правото на признаване съществуването на духа в някаква форма.
Тези положения могат да доведат до много хипотези и размисли, често споменавани от мислители и непрагматици.
Спомнете си една система за самоконтрол на съзнанието, чрез подсъзнанието, разпространена популярно от Кехоу. Основната идея, като на всяка съвременна американска книга в този раздел, е позитивното мислене и самодосигане на „щастието”, „успеха”, чрез елементарни практики. Повтаряйте си по двайсет минути на ден – казва Кехоу – позитивни изрази за себе си и то така, сякаш желанията са се случили, а не са мечта. Той предлага изрази от типа на: „аз съм…”, „аз вече го сторих”, аз вече имам”, независимо дали се отнася до здраве, пари, щастие или друго привлекателно нещо в живота. Интересното тук е друго, и Кехоу донякъде го споменава в неговите „закони”, чрез мислите, които са сили, влияем на подсъзнанието, което е непрекъснато и общо поле, което причинява събитията, в смисъл поставя се пръст върху случайните събития, тези, които зависят от страшно много причини и фактически са непредвидими, предвидима е само стойността на случайността, която се реализира при безброй опити и се изразява в проценти. Така Кехоу (а и не само той) ни предлага да построим събитията в своя свят по наше желание. Той ни казва, че можем.
Много от нас са се опитвали да направят това, но почти никой не е успявал и тук има една логически оправдателна причина. Упражненията са уморяващи, досадни и изискват постоянство, а също и качествената им реализация зависи от начина на тяхното извършване – вяра в това което правим, убеденост и прецизност. Винаги на един неуспял може да се отговори, че не е спазвал коректно инструкциите и на това се дължи неуспеха му.
Искам да отида и по-далеч в разсъжденията си, подтикнати от експеримента на Шмид. Познато е на всеки, че мислите на човека са изключително разсеяни. Трудно е и изисква нечовешко съсредоточаване да концентрираме съзнанието си върху определен обект и само върху него. Едва ли можем да го задържим за повече от няколко секунди. Точно с това се справят тези, които умеят да медитират. Нещо повече, те успяват много дълго да съсредоточават съзнанието си върху… „нищо”, да се откъсват, да нямат в преставата си конкретен обект. По този начин, се твърди, че дават картбланш на пълноценното въздействие на подсъзнанието и нещо повече, когато искат да го манипулират, правят това със съсредоточаване, медитация върху определен обект или мисъл, която искат да утвърдят, за да я реализират.
Моята идея е конкретно върху необходимостта на „разсеяните мисли”. След горното експозе се натрапва идеята, че разсеяните, бягащи в съзнанието ни мисли и мисловни обекти са неслучайно зададени в нашето естество, за да предпазят, нас – невежите от вмешателство в полето на подсъзнанието и да ограничат опасността от манипулация на събитията. Това вмешателство е, може би, обект само на посветени, хора с чисти души и помисли, които въпреки опита и способностите, нямат намерението да навредят.
Накрая, както в американско шоу, ще ви заръчам: не правете това е дома.
Розгледайте още ТУК, ТУК и ТУК.
19.02.2012 23:44