в обувката ми камъче ме дразни

и рана ще отвори до стария мазол

а циганката бързо ми надраска

на бъдещето пътя откровен

че щяло да убива като камък

но скъпоценен щял да бъде той

от мен зависило да стане

това за което съм определен

и чакам щастието - камъче

скрито под дюшека грахово зърно

за да го усетиш нужно е да траеш

и да  приемаш всякакво тегло

и нужно е да си като принцесата

да го почувстваш в твоето легло

поставено под деветте дюшека

от някой с неизвестно потекло

и явно повече от принц съм

щом го усещам всеки божи ден

да се забива от подметката

да ми напомня

за дето съм роден