2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 1597 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.11.2011 22:46
„Да не извършвате неправда в съд, в мярка, в къпони[1], или в мерило. Къпони прави, теглилки прави, ефа[2] права, и ин прав да имате. Аз съм Господ вашия Бог, който ви изведох из Египетската земя” (Левит 19:35-36).
Веществената мярка (най-общо) застава между духовното и материалното. Тя е гаранция за справедливост в материалния ни живот. Тя е и уверение за приемане и принадлежност към моралния закон на Бога. Тя удостоверява правилните взаимоотношения между хората. „Първо, те [хората б.а.] трябваше да дисциплинират себе си чрез честни мерки и теглилки. Второ, те трябваше да дисциплинират себе си чрез всеобхватния морален закон на Бога.” – казва Гари Норт. Лъжата в измерването е грях. Библията твърди, че такъв грях се заплаща двойно.
Вероятно това е било основанието правилното теглене и мерене да се превърнат в едно от основните изисквания на търговията (размяната). Останалото е измама. Останалото е грях. Това важи и за т.нар. „честни пари”, като удобен еквивалент на размяната.
Не случайно Темида е изобразявана с везни и вързани очи. Макар и богиня, когато отсъжда, не трябва да проглежда, а да съди по съвест. Везната е символ на точната мярка, на справедливостта и на това, че за всяка постъпка си има критерий на правилност и съответно съд.
„Привет на тебе, велики боже Озирис [...] не съм отнемал [нищо (б.а)] от бедния; не съм карал никого да плаче; [...] не съм лъгал в мерките и теглилките; [...]. Аз съм чист! Аз съм чист! Аз съм чист! - гласи древното уверение към сина на Геб и брат на Изида (Из „Книга на мъртвите”).
Предметите и начините за измерване, както и свързаните с тях мерни единици, които използват строгостта на математиката, защото са загубили доверие в честността, са известни отдавна. Често в историята мерките са приблизителни, но достатъчни за изискванията на определено битово или търговско действие. Колкото педята да е различна, справедливостта се е постигала чрез педята на купувача и педята на продавача. Това измерително средство всеки си е носил със себе си и е внасял корекцията на съответната пропорция. Древният Изток ни учудва с прецизността на мярките си, достойни дори за нашето време. Така например в Индия по времето на Храпа са използвани теглилки, съответстващи на съотношения 0.05, 0.1, 0.2 и т.н. определяни с дробни десетични числа. Намерен е бронзов прът, отбелязан в дялове на 0.367 инча. Така оформените скали са били изключително важни и за градоустройственото планиране. По-късно необходимостта за определянето на географската дължина в открито море, измервана чрез секстант и часовник, довежда до необходимостта за прецизно усъвършенстване на хронометъра, което за първи път се решава през 1773 г. от английския дърводелец и самоук часовникар Джон Харисън. Колкото технологиите се усъвършенстват, толкова са се задълбочавали изискванията за точност и са се увеличавали изискванията за прецизност на измервателния прибор. Отдавна държавата се е заела да бъде арбитър в количественото определение на размяната, чрез налагането на единен стандарт и контрол.
А как се мерило и теглило по нашите земи?
Поводът за настоящата статия е една твърде интересна изложба, която се откри на 31 октомври 2011 год. (на връх Хелуин) в Пловдивския етнографски музей. Там могат да се разгледат предмети, приспособления и механизми, служили за измерване по нашите земи. Малко наивно, но изключително трогателно изглеждат експонатите, носещи атмосферата на своето време и намекващи за родолюбието и професионализма на своите уредници и организатори. В залата, като уморени ветерани са разперили ръце везните, някои от тях безвъзвратно загубили мощта на топузите си. Там всичко колебливо, но упорито, заема правилното място, за да покаже, че и след толкова години радее за справедливостта. Оки, юсчета и пинти, везни за злато, мерки за яйца, крини за жито. Някак чудновато и на пръв поглед нелепо всред приспособленията стоят коса, самар, брадва, мотика. Но любопитството се задоволява, а любознанието се удовлетворява, когато кураторът обясни предназначението: един откос с косата, като мярка за количество сено; самар с бохчи, завързани с ортома – като мярка за количество кожи, скатани за утрешния пазар; „една мотика”, като еквивалент на площта на нивата, която можеш да изкопаеш от светло до тъмно. (Ако по този начин оразмерявах земята, която купувам, щях да съм най-малоимотния). Е, няма условията да бъде изложен кон, за да се онагледи измерването на големи разстояния, за което служи понятието „ход” („един ден ход” или „два дни с кон”)
Това е история, наша, българска, която може да се види, докосне, поглади, помирише и с наситено любопитство, носталгична усмивка и духовна удовлетвореност да се съхрани свиден спомен за нашето минало. Сетих се, че и досега лоцманите на презокеанските лайнери, дори да изпълняват навигацията с GPS, задължително пазят в някое чекмедже и секстант, така, за всеки случай…
Изложбата беше открита един ден след балотажа на изборите. Може би тук е мястото да отправим едно наше послание към избраните.
„Три пъти мери, един път режи!”
Вземете мерки, за да няма теглилки!
Изложбата „Мерки и теглики” в Районния исторически музей в Пловдив, се явява едно логично и амбициозно следствие от Националната научна конференция „Панаири, пазари, тържища в българските земи”, която беше организирана от РИМ-Търговище, община Търговище, БАН и Дирекция „Музеи, галерии и изобразителни изкуства” при МК.
Пловдивската изложба, организирана в Куюмджиевата къща, където се помещава РЕМ-Пловдив, е направена с любезното съдействие на около десет музея в страната. Експозицията е аранжирана от куратора Йорданка Петкова. На откриването, като гости на директора на РЕМ-Пловдив ст.н.с. д-р Ангел Янков, присъстваха и доц. Христо Харитонов – консултант по история на метрологията и настоящ директор на историческия музей в Полски Тръмбеш и г-жа Магдалена Жечева – директор на историческия музей в Търговище. Голямо беше удоволствието за мен и други представители на Клуба на приятелите на етнографския музей в Пловдив. Присъстваха и много любознателни граждани. Откриването не пропусна и небезизвестният на пловдивчани Стефчо Автографа.
Експозицията ще продължи до 31 януари 2012 год.
Заслужава си!
Линкове:
http://ethnograph.info/front/index.php Сайтът на Етнографски музей Пловдив.
http://www.priyateli-rem-plovdiv.com/front/index.php - Клуб на приятелите на РЕМ-Пловдив
https://sites.google.com/site/lyutoff2/ Моят сайт за споделено лично творчество, коментари, статии, проекти и експерименти.
http://alexlyutoff.blogspot.com/2011/11/blog-post.html Галерия със снимки от изложбата.
В приложение предлагам някои интересни понятия по тази тема:
Мерки за дължина:
аршин - мярка за дължина - терзийски - 0,68 м. и зидарски - 0,76 м.
лакът - мярка за дължина - 0,65 м.
руп - мярка за дължина - 1/8 аршина
сажен, копраля - мярка за дължина - 3 аршина
куршум - от пушка - 300 крачки, от пищов - 30 крачки
клѐкавец - това е най-малката мярка за дължина и отговаря на разстоянието от върха на палеца до края на първата му фаланга. Подразбира се дължината на на палеца.
чѐперек - дължината между разперени палец и показалец.
Мерки за тегло
ока - 1,28 кг.
драм - 1/400 ока
мускал - 1,5 драма
кантар - 44 оки
товар - 100 оки
Мерки за вместимост
кесия - торба за пари варираща от 10 000 до 50 000 акчета
котел, бакър - 8 литра
арания - 2 котела
юк - товар с пари от 100 000 гроша
Мерки за площ
уврат - равняваща се на около 2 декара.
стря̀ма (стрѐме, срѐма) - 40 или 56 квадратни крачки в зависимост от региона.
[1] Къпони – църковно-славянската дума за везни
[1] Ефа - Една еврейска мярка, която обема около 18 оки. Тя се употребявала за мерене на сухи неща като овес, ечемик, и др